Опазване на световното културно и природно наследство

Една от най-популярните и разпознаваеми конвенции на ЮНЕСКО е Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета от Генералната конференция на организацията на 16 ноември 1972 г. До този момент 192 държави са ратифицирали правния документ. България ратифицира конвенцията на 7 март 1974 г.

Тя обединява в един документ концепцията за опазване на природата и на културните ценности. Правният текст има редица достояния, сред които могат да бъдат откроени признанието за съществуване на природни и културни обекти с универсална стойност за човечеството; осъзнатите международни усилия да се опазва и оценява световното културно и природно наследство с мисъл за следващите поколения; възможността на държавите да включват обекти в Списъка на световното наследство.

Конвенцията има три основни органа – Генерална асамблея на държавите страни по конвенцията, Комитет за световното наследство и Център за световното наследство. Отделно, три организации имат статут на съвещателни органи към конвенцията – Международният съюз за опазване на природата (IUCN), Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS) и Международният изследователски център за опазване и възстановяване на културните ценности (ICCROM).

Генералната асамблея включва представители на всички държави страни по конвенцията. Нейните заседания протичат в рамките на сесията на Генералната конференция на ЮНЕСКО (провежда се през есента на всяка нечетна година).

От своя страна, Комитетът за световното наследство се състои от 21 държави, избрани от Генералната асамблея на страните по конвенцията. По правило, Комитетът заседава веднъж годишно. Основните му задачи са свързани с прилагане на конвенцията. Освен това, Комитетът разрешава използването на средства от Фонда за световното наследство и одобрява заявки от държавите за международна финансова помощ. Това е органът, който има последната дума дали даден обект да бъде включен или изключен от Списъка на световното наследство; разглежда доклади относно състоянието на обекти на световното наследство и има право да изисква от държавите страни по конвенцията да предприемат действия при неправилно управление на даден обект. Комитетът има право да включва или изключва обекти от Списъка на застрашеното световно наследство.

Съгласно разпоредбите на конвенцията, мандатът на членовете на Комитета е шест години, но повечето държави доброволно избират да бъдат част от Комитета само за четири години, за да дадат възможност и на други страни да участват в работата на Комитета.

България е била член на Комитета за световното наследство през 1978-1983 г. и 1985-1991 г., а понастоящем е член за периода 2021-2025 г.

Центърът за световното наследство е създаден през 1992 г. и се явява основен координатор в рамките на ЮНЕСКО по всички въпроси, свързани със световното наследство. Центърът отговаря за текущите задачи по прилагането на конвенцията, както и за организирането на годишните сесии на Комитета за световното наследство и неговото Бюро. Консултира държавите страни по конвенцията относно подготовката на номинации на обекти, организира международната помощ от Фонда за световното наследство и координира докладите за състоянието на обектите и спешните мерки, предприемани в случай на застрашени обекти.

Всички обекти, включени в Списъка на световното наследство, следва да имат разработен подробен план за управление, който е задължителен. Той включва адекватни мерки за опазване на въпросния обект, както и механизми за мониторинг. Без никакво съмнение, включването на конкретен обект в Списъка на световното наследство е успех за държавата, подготвила номинацията, и води до издигане на нейния международен престиж. След включване в списъка, самите обекти също се радват на по-голяма популярност и привличат повече туристи.

Освен подробен план за управление държавите са длъжни да подготвят периодични доклади за състоянието и опазването на обектите на световното наследство, намиращи се на тяхна територия. Докладите се депозират в Центъра за световното наследство.

Република България е успяла да включи в Списъка на световното културно и природно наследство седем културни и три природни обекта, които имат изключителна стойност за човечеството:

- Културни обекти – Мадарски конник (1979 г.); Боянска църква (1979 г.); Казанлъшка гробница (1979 г.); Старият Несебър (1983 г.); Рилски манастир (1983 г.); Скалните църкви в с. Иваново (1979 г.); Тракийската гробница в село Свещари (1985 г.).

- Природни обекти – Национален парк „Пирин“ (1983 г.) и биосферен резерват „Сребърна“ (1983 г.), сериен обект "Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа" (2018)